Уважаеми дами и господа,
На днешната дата преди век Пловдив се готвил за грандиозно отбелязване на четиридесет годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Празникът наистина бил внушителен, като в града ни пристигнали множество държавници и представители на различни родолюбиви организации, за да почетат заедно с пловдивчани великото дело, случило се благодарение единствено на желанието на българския народ да живее в свободна, целокупна и независима държава.
Тържествата започнали на площад „Съединение“, където пред внушителното множество представители на всички значими организации в града, както и пред строените парадно войскови части, бъдещият министър-председател и деец на Съединението на България Андрей Ляпчев произнесъл пламенна реч, а след него думата взели тогавашният председател на народното събрание Тодор Кулев, революционерът Иван Андонов, както и почетният председател на доброволческо дружество „Сливница“ – генерал Лазаров. Моментът бил изпълнен с емоционален заряд и поради още една причина. Желанието на съгражданите ни в онези години да увековечат Съединението на България по специален начин довело до създаването на комитет, чиято цел била събирането на средства, които да спомогнат за издигането на паметник на Съединението. И именно на това тържество уважаваният пловдивски учител Костадин Балтов връчил на председателя на народното събрание акта за полагане на основния камък за бъдещия монумент.
(б.р. Впрочем, това дело не се увенчало с успех, но в положените усилия, помощ и подкрепа за неговата реализация участие имал и нашият клуб, което ни носи допълнителен повод за гордост от дейността на нашите предци).
И така, след края на речите и церемониалния марш на войската, множеството, начело на което вървели дейците на Съединението, ветераните от Шипка и доброволците от Сливница, се отправило към площад „Цар Симеон“ за началото на официалния парад.
През същия ден във Военния клуб се провел и шестият конгрес на героите от Сливница, където като специални гости присъствали ветераните от Шипка и дейците на Съединението. Всичко вървяло по предварително изготвената програма, когато се случило нещо вълнуващо и необикновено. Какво било то разказват нашите предшественици в издавания от клуба в онези далечни години „Ботев лист“:
„Опълченците от Шипка и доброволците от Сливница имаха общ събор в град Пловдив. В оредели редици опълченци и доброволци се отправяха към военния клуб, където щеше да стане откриването на събора. Всички бяха заели своите места в театралния салон на клуба.
В този момент председателят на с. к. „Христо Ботев“ , придружен от знаменосеца и двама асистенти млади спортисти в спретната спортна форма с развято знаме, влязоха при тях. Всички изненадани обърнаха глави и устремиха поглед към развятото знаме с лика на Христо Ботев. Настъпи моментно мълчание.
С бодри крачки младите спортисти излязоха начело и председателят на клуба обяви, че с. к. „Христо Ботев“ е решил и провъзгласил за свои почетни членове всички останали живи борци за свободата от величавата епопея на Шипка и славната Сливница. По този случай се размениха подходящи речи и им се връчи художествено изработен акт на провъзгласяването им за почетни членове.
Моментът бе тържествен. Побелелите глави и наведени тела изведнъж взеха бодър вид; те се изправиха и за момент в този им вид ги чувствахме като че ли са на онези години, когато са бранили свободата по скалите на Шипка и върховете при Сливница.
Така с. к. „Христо Ботев“ изпълни един свой дълг и засвидетелства признателността си към тези заслужили на родината си българи, които са от онази епоха, през която в борбата за свобода са били вдъхновявани от песните и славата на великия поет и революционер Христо Ботев“.
А ето какво пишело и на специално изработения за събитието художествен акт, който представителите на спортен клуб „Христо Ботев“ поднесли на своите нови почетни членове:
„На доброволците при Сливница – 1885-1925.
Мили доброволци, една пламенна любов цари в душата Ви – любовта към България. Една мечта Ви въодушевява – свободата. Вашият подвиг от 1885 година е увенчан с ореола на безсмъртна слава и народна признателност.
Ние се чувстваме особено щастливи и неоценимо възнаградени за гдето можем да ви провъзгласим в настоящия тържествен момент за наши почетни членове. Във вашите лица ние виждаме само пример за подражание.
Живейте, мили доброволци, за слава и чест на Отечеството ни!“
Из дебрите на миналото с „Фондация Жълто и Черно“
