Уважаеми дами и господа,
На днешната дата, 3 октомври, се навършват 96 години от спечелването на първата шампионска титла в историята на любимия ни „Ботев“. Първа не само за „жълто-черните“, но и за град Пловдив! И докато повечето от вас добре знаят, че онзи голям отбор на „Ботев“ е победил във финалната среща отбора на „Левски“ в София с гол на легендарния Никола Щерев – Старика, то ние ще открехнем вратата на историята, за да ви разкажем за НЕПОБЕДИМИТЕ! Иначе казано – за станалите шампиони по шампионски!
В онези ранни години от развитието на българския футбол, регламентът за провеждането на футболните състезания за излъчване на държавен първенец бил различен от настоящия. В първата част от надпреварата се провеждали градските първенства, а този клуб, който успеел да завоюва титлата на града си, се изправял в две срещи на разменено гостуване срещу опонент от друг град в спор за отличието областен първенец. Победителят добивал правото да участва във финалните мачове за държавно първенство, които се провеждали на елиминационен принцип, в една среща, за да останат накрая само два отбора, които в директен двубой определяли новия носител на Царската купа и званието Държавен първенец.
След голямото пловдивско земетресение, причинило множество злощастия на нашите съграждани през месец април на 1928 година, включително на спортните клубове в града, дошла есента и животът в древния град започнал да тече в обичайното си русло. През месец октомври стартирала новата надпревара от градското първенство, а амбицираните до краен предел ботевисти били решени на всичко, за да спечелят титлата на града, като мечтите им не спирали дотам. А предпоставките за това били налице. От една страна самият клуб вече бил изключително популярен и уважаван, благодарение на личностите, които го управлявали и подкрепяли (в онзи период предшествениците ни успели да изградят със свои сили и средства най-красивото спортно игрище в града, както и паметник на своя безсмъртен Патрон, който бил и първият български паметник, създаден в Пловдив след Освобождението на България), а от друга самите футболисти, водени от легендарния Никола Щерев, били готови да дадат всичко от себе си за „жълто-черната“ кауза.
В първите двубои от първенството на Пловдив, „Ботев“ победил последователно отборите на „Марица“ (3:1) и „Парчевич“ (1:0), а в началото на месец ноември дошло и най-голямото предизвикателство – дербито с „Левски“ Пловдив. Напрежението преди срещата било огромно, както поради дългогодишното съперничество между двата клуба, така и поради факта, че в изминалото градско първенство шампион на Пловдив станал отбора на „Левски“, при това в директен и много драматичен мач срещу „жълто-черните“. Но това е друга история, за която ще ви разкажем тепърва. Така или иначе, срещата будила огромен интерес сред гражданството, а допълнителен заряд давал и фактът, че този „Левски“ обединявал в себе си няколко от автентичните и популярни градски клубове – „Левски“, „Рекорд“, „Бенковски“ и „Победа“. Съперници, с които „Ботев“ водил битки в предходните години от своя спортен път. Самата среща се провела на игрището на спортен клуб „Свети Августин“ – „Колежа“, днес стадион „Христо Ботев“, а „жълто-черните“ били неудържими и спечелили градското дерби с резултат 4:0, с което дали своята заявка за нещо значимо през наближаващата 1929 година.
Така дошла и пролетта, когато в края на месец април „Ботев“ стартирал с победа над „Сокол“ (1:0) подновената футболна надпревара. По време на Великденските празници четата на Старика заминала за София за приятелски мач срещу отбора на столичния „Левски“. И именно тогава „жълто-черните“ шокирали всички любители на футболната игра, изнасяйки истинска футболна лекция, побеждавайки „сините“ с 2:4 насред София. След срещата вестник „Спорт“ определил случилото се като „триумф на провинциалния футбол“, като откроил нападателната линия на отбора по следния начин:
„В центъра, с познатия у нас стар спортен деец и играч Щерев (Старика), който я ръководеше добре, нападенията бяха винаги добре замислени. Като много добра пролича дясната страна. Най-добрият играч на терена бе десният инсайд Станчо Проданов, който има качества на международен играч. Тимът на „Ботев“ е отлично физически и малко по-голяма и системна тренировка ще го постави в ранга на нашите първокласни клубове.“
След прибирането си в Пловдив, ботевистите победили в среща от градското първенство отбора на „Парчевич“ с 1:0, но тепърва предстоял знаменит двубой срещу отбора на „Аустрия“ Виена, воден от една от най-големите звезди на европейския футбол в онези години – Матиас Синделар, наричан „Моцарт на футбола“. Повод за срещата било отбелязването на 1000-годишнината от царуването на Цар Симеон, а ботевистите не просто се държали достойно срещу именития си опонент, а направили истинско зрелище, в което успели да победят, при това с гръмкото 5:4.
Няколко дни след впечатляващата победа над виенчани, навръх празника на светите братя Кирил и Методий – 24 май, „Ботев“ отново се изправил срещу градския си съперник „Левски“, когото прегазил с 3:0 и завоювал градското първенство на Пловдив, при тотална доминация над всичките си съперници.
Така се стигнало до два мача на разменено гостуване, в които трябвало да се определи и областният първенец, който щял да се състезава в елиминациите на държавното първенство. На 9 юни в Пловдив „Ботев“ се изправил срещу съименника си от Пазарджик и го разбил с 5:1. Втората среща в Пазарджик се изиграла седмица по-късно, когато жълто-черните отново стигнали до успеха (4:2), класирайки се по този начин за финалната надпревара за Царската купа.
В тези, както и в предходните мачове, офанзивната линия на „Ботев“ в лицето на Никола Щерев, Станчо Проданов, Янко Самоковлиев, Димитър Лафчиев, Вангел Каунджиев и Александър Касъров, била просто неудържима.
Така дошло времето и за мачовете на истината. В среща от 1/4-финалите за Държавното първенство, играна на 21 юли в Пловдив, един срещу друг се изправили отборите на „Ботев“ и „Левски“ Бургас. Жълто-черните сразили своя противник с 3:1.
Една седмица по-късно „Ботев“ се изправил срещу силния в онези години отбор на „Шипченски сокол“. Резултатът от срещата с бургазлии се повторил, като този път „Ботев“ повел с 3:0, след което варненци успели да отбележат своя почетен гол.
Така „Ботев“ за първи път в своята история щял да се изправи в битка за Царската купа и титлата Държавен първенец. За съперник на „жълто-черните“ съдбата отредила отбора на „Левски“ София. До този момент нито един от двата клуба не бил ставал шампион на страната и амбицията на големите съперници за спечелването на първа титла била огромна. Впрочем, „Левски“ имал предимство, защото финалният мач щял да се играе в София. Това пък не стряскало пловдивчани, тъй като все още бил пресен споменът от победата им с 4:2 в столицата по време на Великденските празници. Финалната среща била нарочена за 3 октомври, но дотогава имало още време, а събитията, които се случили преди нея, също оставили своя отпечатък в клубната история.
След срещата на жълто-черните с „Аустрия“ Виена, както и след шеметната победна серия в България, славата на „Ботев“ се разнесла и извън пределите на страната, като от турския град Измир изпратили покана на „Ботев“ с молба да отидат до Турция, за да изиграят няколко мача с най-силните местни отбори. Ботевистите приели предизвикателството, а в провелите се срещи на турска земя защитили достойно своето име.
Ето как отразила срещите турската преса: за мача с „Алтунай“, спечелен от „Ботев“ с 2:0, вестник „Икдам“ написал: „Да се победи в Смирна един от най-силните турски тимове не е лесна работа. Трябва да се има предвид, че мачът се игра при наш рефер, който, колкото и безпристрастен да е, все още има симпатии към нашия тим. Тази победа може да се препише на бързия напредък на българския футбол, който стигна в късо време завидна висота.“ Последвала и победата на „Ботев“ с 3:1 над първенеца на Смирна – „Алтай“, след която отзивите били следните: „Мачът се игра при много силен вятър, а реферът беше слаб и не ръководи добре. Въпреки това „Ботев“ се наложи и спечели победата с 3:1. Това е един блестящ успех, защото „Алтай“ е един от най-силните турски тимове.“
Така дошъл и дългоочакваният ден, 3 октомври, в който в столицата щял да се проведе финалният мач за излъчване на Държавния първенец за 1929 година. Как ботевистите се подготвяли за двубоя с „Левски“, с каква нагласа били за предстоящия двубой, научаваме от спомените на тогавашния треньор и капитан – Никола Щерев – Старика:
„Предстоеше ни финална среща за Царската купа с „Левски“. Може да се види някому чудно, но ние бяхме толкова уверени в победата, че преди заминаването за мача поискахме от ръководството на „Ботев“ да ни осигури военна музика при посрещането в Пловдив! Пристигайки в столицата, първо отидохме до бюста на патрона ни Христо Ботев (в Борисовата градина), обкичихме го с големи венци и букети от живи цветя и дадохме клетва пред Него, че ще бием „Левски“ и ще се завърнем държавен първенец! Софийските журналисти, като ни гледаха, се учудваха и питаха: „Кое ви кара да си мислите, че ще победите в днешната финална среща опасния си противник „Левски“ и то у дома му?“. „Уверени сме в добрата си подготовка и във високия Ботевски дух, отговаряхме единогласно!“
Останалото е история…„Ботев“ победил „Левски“ с 1:0 с гол на Никола Щерев, а след последния съдийски сигнал ботевистите изпаднали в истинска еуфория. Техният капитан вдигнал победоносно Царската купа, след което бил понесен на ръце от своите съотборници под бурните овации на пропътувалите разстоянието до София близо 300 темпераментни и обезумяли от щастие привърженици. Още в столицата започнали бурните празненства от бляскавата победа, в които клубното ръководство, играчи и привърженици манифестирали с песни из софийските улици, а същите продължили и по пътя към Пловдив, като кулминацията била пристигането в древния и вечен град.
Действително първата шампионска титла по футбол на Пловдив била възприета от гражданството като истински подвиг и повод за гордост. През тази, както и през следващите две години „Ботев“ се превърнал в истински футболен хегемон. За посочения период четата на Старика спечелила със смазваща мощ три пъти поред градското първенство, три пъти станала и областен първенец, а със стройната клубна организация и с най-красивото игрище в Пловдив, популярността на „Ботев“ сред любителите на футбола в цялата страна растяла стремглаво.
Така или иначе, „жълто-черната“ приказка завършила щастливо, а календарната 1929 година, както и всички събития, случили се през нея, добили легендарен облик.
С това, дами и господа, завършва нашата кратка история за първата шампионска титла на „Ботев“. История за истински ботевисти, за горди и непримирими „жълто-черни“ сърца.
Историята за Непобедимите!
„Из дебрите на миналото с „Фондация Жълто и Черно“
